Поглеждаш ме за части от секундата

и пак като разтегнати от радост таралежчета събираш мигли.

Без жест, без зашептени думи

изгоних яростните тигри.

Тревогите пълзят по нашите туптящи пръсти,

но щом допрем ръце, сме ги пленили.

Свалячи на звезди, ловци на земетръси,

отдавна с вас не меря сили. 

Прегръдките ни - сводове на храм,

под себе си да мине страстното изчакват.

От прачовека кремък и трахан искрят,

но пламват нееднакво.

На тази приказка ще дойде краят с познанието, че сме голи.

Изпълнили забраната, стърчим сред Рая

като забити в облаци тополи.