По тях със насърчени пещерни тела се свличам.

Заклещват ме бедрата ти в незабравима схватка.

Каква вълшебна част от нашето обичане !

Откраднахме отново Рая -

нанизваме го на закотвеното вричане.

А Бог обгръща нашата интимна стая

с останките отщедрото събличане.

С прошарен гръб от зейналите твои длани

на повече от педя цяла нощ не плавам.

Доволно сме взаимно изтерзани

сред пепета от дневното тщестлавие.

Навън все още светофарни минувачи

с хилядолетен навик между пропасти телата си провират.

Какви катастрофални изнудвачи

са миговете ни преди заспиване !

Но тази нощ сме будни до задгробие.

Да, тази нощ е наша. Само наша !

Два стръмни бряга сочат твоето предплодие

и аз като изряден воин си презареждам патрондаша ...

            Веселин Делчев