"Любовта е една, само обектите се сменят".

Маргарита Петкова /БНР;Нощен хоризонт; 14.02./

Изтърка Любовта и този.

Подготвяше се да превземе онзи.

На приносинелката цъфналите рози

ухаеха и в най-задушни пози.

Метафорите като меродия

превръщаха и манджите в изкуство.

Не, Любовта не е фуния,

в която да наливаш густо!

Иван ли? Питат за Иван.

Препращат ни към политици.

О, не на мене тия! Аз го знам.

Той - черноризец храбър, хляба ѝ в ръцете тика.

А само като си представим:

това зомбира публиката чрез поезия.

Та тя е спалня с няколка сменени брави,

непроветрена от ключарската амнезия.

Случайна тук е приликата с всяка.

Какво ли се хабя в тревога?!

Такавата любов от гьол на гьол ще кряка

и да се цопне ще привиква носорога...

Веселин Делчев