Има два вида поети:
Едните хващат читателя за носа, за да не може да види по-надалече от него, и го развеждат като екскурзоводи, без да му дават думата. Всичко е праволинейно и необоримо. Читателят е доволен като ученик с наготово решени  задачи. Защо да се напъва - всичко му е ясно.
Другите поставят читателя в тестова ситуация - дават му
варианти за отговори. Стига да е достатъчно интелигентен,
читателят маже да открие основания за повече от един отговори, да проведе "диалог" с автора /теорията за вписания читател/, да добави свои мислими връзки /асоциации/.
Типичен пример за първия тип са известните Божана Апостолова и Маргарита Петкова. Доц. Вл. Янев потвърждава това за първата, макар до го прави по най-рафиниран начин - да не даде възможност "звездата" да се обиди или да не се усети.
http://liternet.bg/publish13/v_ianev/pogledi/b_apostolova.htm  
Моралната недвусмисленост на посланията, независимо дали се визират интимни отношения или обществени състояния, отрича етичния релативизъм, разиграването на същностите, търсенето на решения, изключващи идентифицирането на лирическия субект с определена позиция.
Тук е причината създаденото и вероятно онова, което ще създаде поетесата, да не се вписва в "новояза" на съвременния лирически дискурс - Божана Апостолова не се гримира според изискванията на модата.
                          Вл. Янев