Във визуалния продукт “Дякон Левски” ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАРОД И НАЙ-БЛИЗКИЯ ДО НЕГО ВОДАЧ Е РАЗКЪСАНА. На всичко отгоре апологетът представя това разкъсване като вдъхновяващо ”следващото поколение революционери” . Какво вдъхновение може да има в това, че филмовият “Левски” е обезсилен, че вижда доскоро водените от самия него като нищожества, че напуска като дезертьор делото?! Как би се чувствал Бенковски, ако Левски му кажеше: “От тия нищо не става, заради тях сам побягнах да ми нахлузят по-скоро клупа на бесилото”?!

  Да приемем художествената идея, че Левски се предава сам, защото бил разбрал, че няма повече какво да стори. Само чрез смъртта той бил можел да “избяга от нищожността на собствения си народ”. Българският народ, българският зрител нищо не разбирал. Той е такова нищожество, че принуждава най-свидния си водач да бяга с радост към бесилото. Левски вече нямало какво друго да стори. И видите ли - цялата тази геройска постъпка “ще вдъхнови следващото поколение революционери? И която най-важното ще вдъхновява духовните лидери на една още несъществуваща,  държава в зародиш? ”. Какво вдъхновение може да има в това, че филмовият “Левски” е обезсилен, че вижда доскоро водените от самия него като нищожества, че напуска като дезертьор делото?!

“Сега ясно ли ви става защо Левски се предава сам. Къде да бяга? Невъзможно е да се избяга от нищожността на собствения ти народ. Няма как да освободиш несъбудения. Затова единствено смъртта може би ще даде нужния пример, или поне ще освободи от робската ни психика изначално свободния по дух Левски. Ние тези неща не ги разбираме, не искаме да ги знаем.Защото не желаем да сме свободни. 

Да се предадеш, когато нямаш повече какво да сториш, слабост ли е и проява на висш кураж? Възможно ли е българският зрител да успее да разтълкува саможертвата на Апостола като геройска постъпка, която ще вдъхнови следващото поколение революционери? И която най-важното ще вдъхновява духовните лидери на една още несъществуваща,  държава в зародиш? ”

  Стефан Галибов