На Добромир Маргаритов /събирателен образ/

Поеха го тоталитарни корифеи,

останали от соцвъзхвално време,

да ни клейми, че сме разбирали поезия като плебеи,

да мята на пегаси стихоплетно стреме.

Лансират го като медуза в чушкопек,

като къртица в епруветка.

Да, той е техния човек -

за него публика ще спретнат.

Римува смело сродни думи.

Сладникавите образи нащърбва със старание.

Като трабант върху булдозерните гуми

разпръсква мукавенто ухание.

С поезията като на манеж жонглира.

Настъпиш ли го, хапе като звяр.

Но да не пада неговата лира

на критика - кошмар!

Поемат ли те, станал си поет -

така започва раят за духовните ченгета.

И гълта публиката окаченото на близкия ѝ плет

във времето на всякакви ментета.

                   Веселин Делчев