Признавам си – по улици не съм скандирал.

Треперех над едничката заплата.

И с риск да не оставя диря,

дори и с нос не съм допрял чорапогащника на Свободата.

Край мене времето работеше  за другите

и само вятърът подухваше над преходната супа.

Имунизацията ни срещу прокудите

по кожата бе белег, видим само с лупа.

А помниш ли кранистките, тъкачките

в тоталитарния модел на Парламента?

Какво като сега навлезат хора от протестите и стачките, 

ще спре ли ехото да ни отвръща : „Мента, мента ...“ ?

Признавам си за мене доживотно стига

да свързвам някак двата края.

И все едно дали ще бъде залезът подпрян от комунига

или синчецът ще ухае в рая.

    © Веселин Д. Делчев