Един ден майорът ни показа писмо с подчертани с червено редове:  "Виждате ли това ? На този донаборник дупе да му е яко ! Дядовците му са били против народната власт."

  -  Какво е виновен внукът, че ще плаща заради тях? - попитах с явно възмущение.

Военият папкосъставител се усмихна лукаво:

 - Вината не е важна. Важното е, че крушите не падат по-далече от стъблото.

    Тази неделя Стефан Цанев благодарение на киворкирането изказа увереността си, че робската психика ще отмине и може да очакваме възход, след като се загуби поколението, расло през тоталитаризма. Дори изтъкна какво бил забелязъл - българинът очаква все някой друг да му върши работата. При по-младите може да мине: ще останат с убеждение, че той е откривателят на тази нашенска черта.

     На практика известният писател, поет и драматург оставя времето да ни свърши работата - просто дублира това, срещу което негодува като негативна народопсихология. От друга страна има голяма истина в думите на военния администраатор от моето ученичество. Все повече се убеждавам, че родителите създават себеподобни. Най-пресният случай се появи отново по телевизия - Коцето-Калки говореше за сина си и подчерта как ще го запозное със собствените си духовни пътища. 

     Да не "лежим на кълката", че смяната на поколенията ще донесе "оправянето". Ако внесем нашия модел в главите им, ако не им покажем достойно гражданско поведение, може да има привиден икономически растеж, но духът ни ще продължава да го подрива.

                  Веселин  Делчев