"Родино, благодаря ти за мълчанието"

                                                    Христо  Фотев

Научи ни поетът да благодарим 

на твоето мълчание, Родино.

Научихме се пропастният балдахин

да бъде подиум за твойта пантомима.

Спасители, играни сякаш в демоверсия,

мандатно хлопват стриктното мандало.

Чакълът се забива във траверсите -

дано да си останат само изподрани.

Изгаряш в стих, дооткрояваш

изпружените сенки в храма.

Кой ще подеме следващата врява?

За повече експерименти време няма.

Поетът пя, а композицията

през гарата и дерайлира чак на плажа.

Мълчи, Родино, стой в традицията -

морето ще изплюе камуфлажа.

                   Веселин  Делчев