Като от Еверест пристигат от Чужбина –

отново кръстопътни трепетлики,

отново кланяне пред властния роднина ...

Но всъщност те привидно са безлики.

И ги сполитат старите капризи,

които само тази пръст задоволява.

Те вече си не знаят броя ризи.

Коя ли ще дарят за местна слава?

Пристигат със мечтаната валута.

Но идва миг – Родината избликва ...

И българчето българина бута

като в  опашка за реликви.

                      Веселин Делчев